Старобългарски речник
маловѣръ 
маловѣръ -а м Неверник, оня който не вярва, който се съмнява, маловерен абе же съ простеръ рѫкѫ ѩтъ. ꙇ гла емѹ маловѣре по ьто сѧ ѹсѹмьнѣ М Мт 14.31 З А СК аще же сѣно селъное дънесъ сѫштее. а ѹтрѣ въ огнь вьметомо. бъ тако (ѡ)дѣетъ. кольм пае васъ маловѣр М Мт 6.30 З, А, СК. Срв.Лк 12.28 М З ꙇ гла мъ то страшв есте маловѣр М Мт 8.26 З раꙁѹмѣвъ же с рее. ъто мꙑслте въ себѣ маловѣр. ѣко хлѣбъ не въꙁѧсте М Мт 16.8 Изч М З А СК Гр ὀλιγόπιστος Нвб Срв маловерен ВА ЕтМл БТР АР маловерие ср маловерец м ОА ЕтМл АР