Старобългарски речник
маловрѣменьнъ
маловрѣменьнъ
-ꙑ
прил
Който трае, продължава кратко време, краткотраен, кратковременен
тъгда л мѣнꙗ рад ловѣьскꙑ похвалꙑ. маловрѣменьнꙑѧ сласт. подвꙁаахъ сѧ. а нꙑнꙗ колко пае небесьнааго рад цѣсара
С
63.12—13
вѣрѹѧ вь мꙙ аште ѹмьреть жвъ бѫдетъ. дръꙁате не боте сꙙ хъ мѫкъ. маловрѣмен҄ьн бо сѫтъ
С
75.26—27
бꙑстъ нѣкꙑ отъшъльць ... менемь акѡвъ. сь маловрѣменьнааго сего жтьꙗ сѹт’нааго отъвръгъ сѧ. жве нѣ въ кое пештерѣ еї лѣтъ
С
514.8
Който живее кратко време, който е обречен на изчезване; смъртен.
вꙑ красѹте сꙙ ꙁлатомъ. аꙁъ же крьстомъ. вꙑ ате вдѣт кꙿнꙙꙁа маловрѣменьна. аꙁъ же аѭ цѣсара вѣьнааго
С
19.23
С
Гр
πρόσκαιρος
Нвб
маловременен
остар
ВА
ЕтМл