Старобългарски речник
маловрѣменьнъ 
маловрѣменьнъ -ꙑ прил Който трае, продължава кратко време, краткотраен, кратковременен тъгда л мѣнꙗ рад  ловѣьскꙑ похвалꙑ.  маловрѣменьнꙑѧ сласт. подвꙁаахъ сѧ. а нꙑнꙗ колко пае небесьнааго рад цѣсара С 63.12—13 вѣрѹѧ вь мꙙ аште ѹмьреть жвъ бѫдетъ. дръꙁате не боте сꙙ хъ мѫкъ. маловрѣмен҄ьн бо сѫтъ С 75.26—27 бꙑстъ нѣкꙑ отъшъльць ... менемь акѡвъ.  сь маловрѣменьнааго сего жтьꙗ сѹт’нааго отъвръгъ сѧ. жве нѣ въ кое пештерѣ еї лѣтъ С 514.8 Който живее кратко време, който е обречен на изчезване; смъртен. вꙑ красѹте сꙙ ꙁлатомъ. аꙁъ же крьстомъ. вꙑ ате вдѣт кꙿнꙙꙁа маловрѣменьна. аꙁъ же аѭ цѣсара вѣьнааго С 19.23 С Гр πρόσκαιρος Нвб маловременен остар ВА ЕтМл