Старобългарски речник
мало 
мало нареч 1. За място, разстояние — малко, недалеч  прѣшедъ мало паде на ꙁемл.  молѣаше сѧ да аште въꙁможъно естъ ммо детъ отъ него асъ М Мк 14.35 З. Срв.Мт 26.39 М З А вълѣꙁъ же въ еднъ отъ корабцю же бѣ смоновъ. мол  отъ ꙁемлѧ отъстѫпт мало М Лк 5.3 З А СК 2. За време — кратко не можевѣ ѹбо вѣроват въ ловѣка. же мало пожвъ ѹмратъ С 258.12 по томꙿ же мало дьн ншт кто. по обꙑаю просꙙ хлѣба. вѣдꙑ мѣсто кꙿде жветъ свꙙтꙑ савнъ. пршедъ глагола беꙁаконьнкомъ С 145.19 3. За неопределено, но малко количество — малко тогда гла ѹенкомъ свомъ. жѧтва ѹбо мънога. а дѣлатель мало М Мт 9.37 Срв.Лк 10.2 М З А коль ѫꙁъка врата  тѣснъ пѫть въводѧ въ жвотъ. ꙇ мало хъ естъ же  обрѣтаѭтъ М Мт 7.14 З А ꙇ гла мъ с. колко хлѣбъ мате. он же рѣшѧ. ж҃.  мало рꙑбцъ М Мт 15.34 З А СК трѧсомꙑ же да въкѹстъ подъ вееръ. мало кашцѧ СЕ 44а 22 моⷧ҇ наⷣ҇ трⷭ҇ѧмоⷨ҇ вееⷬ҇. да вкѹсⷮ҇ мало. ꙁвѣꙁдѫ ѹꙁьрѣвъ СЕ 46а 20 стаа же ѹлꙗн млосрьдовавъш вьꙁꙙ водꙑ мало С 3.23 молꙙштѹ же сꙙ мѹ. додошꙙ на село да поѭтъ мало С 18.4—5 помлѹ мꙙ рабе ба вꙑшьнꙗаго ꙗко много погѹбхъ. а мало м с далъ С 120.12 он же мал (вм. мало, Север., с. 201, бел. под линия) радвъше о томь.  ѹвѣштанꙗ т(!) н въ кѫѭ же намѣнвъше рѣшꙙ С 201.27 мало сломь βραχεῖς ἀριϑμῷ Малко на брой ꙁане бѣшѩ мало ісломъ. немноѕ прішельці вь неі СП 104.12 мало лко μικρὸν ὅσον ὅσον За твърде кратко време (е)ще бо мало елко грѧдетъ прдетъ  не (ꙁ)амѹдїтъ Е 9б 6 потомь мало μετὰ μικρόν След малко  потомъ мало дошедъше вон. сташꙙ прѣдъ воводѫ С 146.19 М З А СК Е СП СЕ С Р МЛ Гр μικρόν ὀλίγον ὀλίγος ὀλίγοι ὀλίγα βραχύς βραχύ τὶς Нвб мало диал ВА НТ Дюв НГер ЕтМл ДА Срв малко ОА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА