Старобългарски речник
малахе 
малахе -ꙗ м ЛИ Малахий — последният от дванадесетте „малки” пророци. Пр. на 3 януари фропітѹ же малахеѹ сꙑꙁвѣстѹѭштю бві. ꙇ глѫштю. ꙇ женѫ юності твоеѩ. да не оставші. нъ аште. (.)ъꙁненавдѣвь отъпѹстіші. ꙇ покріетъ неъстье на тѧ. глетъ гъ. такожде сті апⷪ҇лі. ꙇ блажені оц съ стꙑмь ꙁакономь отънѫдь. велье ꙇ ѕѣлѹто. таковое посѫжденье рекъше велью іспꙑтанью. ꙇ поштенью се съподобішѧ К 2b 14 Изч К От гр Μαλαχίας