Старобългарски речник
максмъ 
максмъ -а м ЛИ 1. Максим — християнин, умрял мъченически заедно с Теренций, Помпий и др. в Африка по времето на император Деций [249—251 г.]. Пр. на 10 април  се слꙑшавъ кнꙙꙁъ вьꙁбѣсвъ сꙙ. повелѣ терентꙗ  афркана. маѯма же  помпꙗ. въ вънѫтрьн҄ѫ тьмнцѫ вьврѣшт С 177.13—14 мѫена же бꙑвъша свꙙтаꙗ. терент  афрканъ. маѯмъ же  помп.  дрѹжна хъ пр црѹ  томтелю. дека.  ѹалера С 185.15—16 2. Максим — управител или съдия, споменат в житието на св. Кодрат маѯмъ кнꙙꙁъ рее С 102.11 Изч С Гр Μάξιμος Нвб Максим ЛИ Максима ж ЛИ Максимов ФИ СтИл,РЛФИ