Старобългарски речник
мак҄едонь 
мак҄едонь прил притеж Македониански, който се отнася до македонианството — еретическо учение на базата на арианството, свързано с името на цариградския епископ Македоний [350—360 г.] повелѣ же цѣсарь ѳеѡдос. прт на съборъ  старѣшнамъ еретьскамъ. събрашꙙ же сꙙ кѹпносѫштꙙѧ вѣрꙑ. отъ алеѯандрѧ тмоѳе. отъ ерѹсалма же курлъ ...  н сь н҄м мьноꙁ. бѣаше же вьсѣхъ р҃н. отъ аревꙑ же  мак҄едон҄ꙙ странꙑ С 201.16 Изч С Гр τοῦ Μακεδονίου