Старобългарски речник
мак҄едон 
мак҄едон -ѩ ж ЛИ Име на християнка, преследвана по времето на император Деций [249—251 г.] мѣсꙙца шестаагѫ в҃ дьн. настаѭшт сѫботѣ велцѣ. вь дн вьн҄егда сꙙ роді блаженꙑ мѫенкъ полукарпъ. гон҄еню сѫштѹ дек҄ꙗ цѣсара въ ꙁмурьнѣ. ѧт бꙑшꙙ пон преꙁвутеръ.  савн сповѣдьнца.  асклпꙗдъ  мак҄едон С 124.26—27 вьлѣꙁъше же обрѣтошꙙ ꙁатворена преꙁвутера съборънꙑѧ цръкъве. менемъ лмна.  женѫ мак҄едоньскѫ. (погр. вм. мак҄едон, Заимов, Капалдо, т. I, с. 285, бел. под линия)  дного отъ вѣрꙑ фруг҄скꙑѧ. менемь еутухꙗкъ С 133.26 Изч С Гр Μακεδόνια Нвб Срв Македона ЛИ Македонка ЛИ Македония ЛИ Македонов ФИ СтИл,РЛФИ Македонка МИ Македонци МИ СНМБ