Старобългарски речник
макаве 
макаве -ꙗ м ЛИ свѧт макаве οἱ ἅγιοι Μακκαβαῖοι Светите [братя] Макавеи — седмина братя юдеи [според легендата Авим, Антонин, Турий, Елеазар, Евсевон, Алим и Маркел], ученици на книжника Елеазар, умрял мъченически с майка си [Соломония] по времето на сирийския цар Антиох IV Епифан [175—164 г. пр. н.е.]. Пр. на 1 август мⷺца авгⷭ҇о а҃ стъх макаве А 151а 10 Изч А Нвб Срв макавеи[те] ’последните 12 дни на месец август свързани с български народни обичаи’ НТ ДА ЕтМл Макавей ЛИ ОА Дюв НГер СтИл,РЛФИ Мако ЛИ Мака ж ЛИ Макей ЛИ Макавеев ФИ Макиев ФИ Маков ФИ СтИл,РЛФИ Маковци МИ АП,ПСС Макавейска рътлина МИ ЙЗ,МИПан