Старобългарски речник
мадꙗмъ 
мадꙗмъ м ЛИ Мадиам — четвъртият син на старозаветния патриарх Авраам и Хетура [Бит 25.2]; тук се касае за потомците му мадиамци — номадско племе в южния край на Синайския полуостров, край днешния залив Акаба на Червено море сътворі мъ ѣко і мадіѣмѹ ї ссарѣ. ѣко іавінові въ потоцѣ кісовѣ СП 82.10 Изч СП Гр Μαδιάμ