Старобългарски речник
мадꙗмъ
мадꙗмъ
-а
м
ЛИ
Мадиам — четвъртият син на старозаветния патриарх Авраам и Хетура [Бит 25.2]; тук се касае за потомците му мадиамци — номадско племе в южния край на Синайския полуостров, край днешния залив Акаба на Червено море
сътворі мъ ѣко і мадіѣмѹ ї ссарѣ. ѣко іавінові въ потоцѣ кісовѣ
СП
82.10
Изч
СП
Гр
Μαδιάμ