Старобългарски речник
магнъ 
магнъ -а м ЛИ Магн — име на управител, преследвал християните, познат от житието на Конон Исаврийски магнъ к’то вовода вьꙁемъ власть от’ цѣсарьскааго повелѣнꙗ. спльн҄енъ гнѣва на крьстꙗнꙑ ... прде къ конїскѹ градѹ С 45.16 на ѹтрꙗ же прѣдъсѣдъ магнъ повелѣ првест стааго нсѭ С 46.17 о схъ раꙁгнѣвавъ сꙙ магнъ. повелѣ го мѫт на многꙑ асꙑ С 49.11—12 отъвѣштавъ же стꙑ наꙙ протвѫ магꙿнѹ глаголат С 49.21 С Гр Μάγνος маг’нъ