Старобългарски речник
магдалꙑн҄ 
магдалꙑн҄ -ѩ ж ЛИ марꙗ магдалꙑн҄ Μαρία ἡ Μαγδαληνή, Μαριὰμ ἡ Μαγδαληνή Мария Магдалена [родена в Магдала [Мигдал], дн. El Medidel] — в Новия завет жена от Галилея, следовница на Христос; една от мироносиците. Пр. на 22 юли и в третата неделя след Пасха [на мироносиците]. [През IX в. и на 4 август] въ веерь же соботънꙑ. свтаѭщ въ пръвѫѭ соботѫ. прде марѣ магдалꙑн҄. ꙇ дрѹгаѣ марѣ вдѣтъ гроба М Мт 28.1 З, А, СК.Срв. С 444.20 стоѣхѫ же пр крстѣ свѣ мат его  сестра матере его. марѣ клеопова. ꙇ марѣ магдалн М Йо 19.25 З А Б вьꙁкрьсъ же съ ꙁа ѹтра въ пръвꙑ соботѣ. ѣв сѧ прѣжде мар магдалн. ꙇж неѩже ꙁгъна ж҃ бѣсъ М Мк 16.9 З аћлъ. марі магдалꙑн. порожденье его. еже отъ гроба. благовѣстъствова К 14а 6 Срв. С451.19 М З А СК Б К С От евр migdāl от арам magdalā ’кула, крепост’ магдалн магъдалꙑн҄ магдалън Нвб Магдалена ЛИ НГер Магдалина ЛИ Магда ЛИ Магдена ЛИ Магдален ЛИ Магдин ФИ Магдалинов ФИ Магдалинчев ФИ СтИл,РЛФИ