Старобългарски речник
маарнс 
маарнс -ꙗ м ЛИ Маарнисий — племенен старейшина–жрец по времето на персийския владетел Шапур [Сапор] II [309—379 г.] потомъ нѣкотор отъ влъхвъ. обадшꙙ свꙙтаꙗ. їѡнѫ  варахса. къ трьмь старѣшнамъ влъшъскꙑмъ. масдраѳѹ. сраѳѹ. маарнсѹ С 256.27 прѣдьсѣдъше же. масраѳ.  сроѳ.  марнс. тр старѣшнꙑ вльшъскꙑ. на въпрашан стѹю.  повелѣшꙙ съ ꙗростѭ въвест стааго іѡнѫ дного С 258.21 Изч С Гр Μααρνησί марнс