Старобългарски речник
м
м
I. Буквен знак. Петнадесетата буква от стб. азбука, назовавана мꙑслте; в глаг. ⰿ, в кир. м; в нвб. звук
м
II. Числен знак. В глаг. ⰿ҃ = 60, LX [в кир. издания на стб. глаг. паметници м҃ или ѯ҃]; в кир. м҃ = 40, XL
1.
числ
бр
Числ. ред.
шестьдесѧть
Шестдесет
ꙇ дрѹгое паде на ꙁем добрѣ. ꙇ даѣше плодъ ... ꙇ прплод ово тр десѧт. ово м҃. ово съто
М
Мк 4.8
В състава на сл. числ. бр.
мⷺца октоⷠ҇ а҃ꙇ҃ ... стхъ оць наⷲ҇ т҃ м҃ ж҃. ж҃го же снма. бъвшааго вь нке
А
122b 15
шестьдесѧтꙑ
Шестдесети
ꙃ҃ (псалъмъ)
СП
74а 12
В състава на сл. числ. ред.
евћ҇а ѿ мⷴ҇а. глаⷡ҇ м҃г҃
А
37b 29
2.
числ
бр
Числ. ред.
етꙑрдесѧтъ
Четиридесет
пощь сѧ днъ м҃ нощі м҃
СК
Мт 4.2
В състава на сл. числ. бр.
съконьа о боꙁѣ лѣтъ. м҃ꙁ
С
302.18
етꙑрдесѧтꙑ
Четиридесети. В състава на сл. числ. ред.
еваⷢ҇ ѿ҇ лѹⷦ҇ глаⷡ҇ с҃ м҃ ѕ҃
СК
65b 9
свѧт м҃ мѫенкъ
οἱ ἅγιοι τεσσαράκοντα μάρτυρες
Свети четиридесет мъченици от Севастия, пострадали по времето на имп. Лициний [307—324 г.]. Пр. на 9 март
мѣсꙙца марта въ ѳ҃ дьнь мѫен стꙑхъ мѫенкъ м҃. же въ севаст мѫен бꙑшꙙ
С
68.23
пршедъше м҃ сташꙙ прѣдъ воводѫ
С
71.6
свѧтꙑѩ м҃ женъ постьнць
αἱ ἅγιαι τεσσαράκοντα γυναῖκες παρϑένοι ἀσκητρίαι καὶ μάρτυρες
Светите четиридесет девициотшелнички, пострадали в Хераклия по времето на имп. Лициний [307—324 г.]
наѧтъкъ ндктѡнѹ. памѧтъ. прѣдⷫобномѹ оцѹ нашемѹ семеонѹ. стлъпнїкѹ. же въ оградѣ. стхъ м҃. женъ постънцъ
Е
20а 14
свѧт м҃в҃ мѫенка
οἱ γ῞ιοι τεσσαράκοντα δύο μάρτυρες
Свети четиридесет и двама мъченика в Амория, живели по времето на имп. Теофил [829—842 г.]. Пр. на 6 март
съконьашꙙ же сꙙ стї м҃в мѫенка. мѣсꙙца марта въ ꙁ҃
С
65.1
Гр
ξ´
ἐξήκοντα
μ´
τεσσαράκοντα