Старобългарски речник
лѵсан 
лѵсан -ꙗ м ЛИ Лисаний — четвъртовластник [тетрарх] на Авилиния по време на Христовото рождение въ пѧтое на десѧте лѣто. владꙑъства тверѣ к҄есарѣ. обладаѭштѹ понтьскѹмѹ платѹ юдѣеѭ ... ꙇ лѵсаню етврътовластъствѹѭштѹ. авлнеѭ ... бꙑстъ глъ бжі къ оанѹ ꙁахарнѹ снѹ М Лк 3.1 З А СК Б Изч М З А СК Б Гр Λυσανίας л҄ѵні [!] люсан лѹсанꙗ