Старобългарски речник
лѫкъI 
лѫкъ -а м Лък орѫже їхъ вьндетъ вь сца їхъ. ї лѫцї хъ съкрѹшѩтъ сѩ СП 36.15 Срв. С74.20 снові ефѩмові налѩцаѭштеі і стрѣлѣѭште лѫкꙑ. въꙁватішѩ сѩ въ день брані СП 77.9 ї въꙁвратішѩ сѩ і отъвръгѫ сѩ ѣкоже отъці іхъ. правратішѩ сѩ въ локъ раꙁвраштенъ СП 77.57 ѹніььжѩтъ (!) сѩ ѣко вода ммотекѫщіѣ. налѩетъ лѫкъ сво додеже ꙁнемогѫтъ СП 57.8 тѹ съкрѹш дръжавѫ лѫкомъ го. гда кръстъ ꙗко лѫкъ бжꙗма рѫкама. ѫꙁам ꙗко тꙙтвоѭ налꙙе С 462.24 СП С Гр τόξον локъ Нвб лък ОА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА