Старобългарски речник
лѫкавьство 
лѫкавьство -а ср Лукавство, коварство раꙁѹмѣвъ же с. лѫкавъство хъ рее. ъто мѧ окѹшаате ѵпокрт М Мт 22.18 ЗI СК ꙇꙁ ѹтрьѭдѹ бо отъ срдца лвка. помꙑшленѣ сходѧтъ ... обдъ лѫкавъство. льсть М Мк 7.22 З гі бже вꙿсѣмъ творье ... не прѣꙁьрѣвъ ка. отъ непрѣꙁнна лѫкавъства ... тꙑ влко клюбье. ꙇ нꙑнѣ прꙁьр на раба твоего сего СЕ 23а 12 а кꙿто похоть мꙑ. ꙇл лѫкавъствомь тѹждѭ женѫ прмеⷮ҇. в҃ лⷮ҇ѣ да покаетꙿ сѧ. а҃ о хлѣбѣ о воⷣ҇ СЕ 103а 21—22 ꙁан҄еже не къ ловѣкомъ стъ наш (!) бра нъ (!) къ дѹховънꙑмъ лѫкавьства С 497.11 Изч М З СК СЕ С Гр πονηρία πανουργία лѫкавъство Нвб лукавство ОА ВА АК Дюв НГер ЕтМл БТР АР