Старобългарски речник
лѫкавьноват 
лѫкавьноват -лѫкавьнѹѭ -лѫкавьнѹш несв Проявявам лукавство, коварство, кроя козни; върша зло елко лѫкавънова врагъ о свтѣемъ твоемь СП 73.3 на люді твоѩ лѫкавьновашѩ волеѭ СП 82.4  воꙁьрѣ око мое на врагꙑ моѩ. ї на въстаѭштѩ на мѩ. лѫкавънѹѭштѩѩ ѹслꙑтъ (!) ѹхо мое СП 91.12 не прікасате сѩ хръстѣхъ моїхъ.  о пророцѣхъ моіхъ не лѫкавьнѹіте СП 104.15 прѣстан отъ гнѣва ї остав ѣрость. не ревьнѹї ѣко лѫкавьноват СП 36.8 Прич. сег. деят. като същ. лѫкавьнѹѭще м мн [οἱ] πονηρευόμενοι Тези, които са коварни; злодеи не ревънѹіте лѫкавьнѹѭщімъ. н ꙁавд творѩщїмъ беꙁаконене СП 36.1 ꙁане лѫкавьнѹѭщї потрѣбѩтъ сѩ СП 36.9 Изч СП Гр πονηρεύομαι καταπανουργεύομαι лѫкавъноват Нвб лукавнувам диал Дюв НГер ЕтМл Срв лукавствувам