Старобългарски речник
лѫжьнъ
лѫжьнъ
-ꙑ
прил
Който се отнася до гора, горски
ꙁаклнаѭ тѧ дше ꙁълꙑ. бгомь саваотомь ... аще л ес посъланъ цѣмь. прмѧталъ сѧ вьнеꙁаапѫ... л ꙇꙁ дрѣва. л ꙇꙁ лѣса лѫжънааго... ѡтълѫ сѧ
СЕ
54b 9
положлъ есі тьмѫ ї бꙑстъ нощъ. въ неже прѣідѫтъ вьсі ꙁвѣрье лѫжьн
СП
103.20
Изч
СП
СЕ
Гр
τοῦ δρυμοῦ
τοῦ δρυμῶνος
лѫжънъ
Нвб
Срв
лъжнѝк
’вид дъб
който расте по влажните места’
м
лужнѝк
’дъб’
м
лъжница
ж
диал
ДА