Старобългарски речник
лѧцат 
лѧцат -лѧѫ -лѧеш несв Поставям примамка, капан; примамвам, улавям да ꙗкоже овьцꙙ травꙙштма (!) влькомь. овꙿцеѭ лꙙѫтъ ловьц. сце раꙁѹмьнꙑмъ  дѹшегѹбьнꙑмъ влькомъ. себе с акꙑ ловѣка положвъ старѣшна паствнѣ. ловтвѫ сътвортъ ѹловьшмь. прѣжде ѹловьнѹѹмѹ оть н҄хъ адамѹ С 328.24 Изч С Гр ἁλίσκω лꙙцат Нвб Ø