Старобългарски речник
лѧдвѩ
лѧдвѩ
-
същ
мн
Вътрешността на човешкото тяло, бъбреци; хълбоци, кръст
ѣко лѩдвіѩ моѩ наплъншѩ сѩ порѫгане. нѣстъ їстѣленѣ плът моеї
СП
37.8
Срв.
СЕ76а 16—17
Изч
СП
СЕ
Гр
αἱ ψύαι
лѩдвіѩ
Нвб
Ø