Старобългарски речник
лютьць 
лютьць -а м Свиреп, жесток, злобен човек како скврьнꙙтъ въꙁдѹха лютьц. свом скврънавꙑм дѣлꙑ С 57.13 Изч С Гр ὁ δεινός Нвб Срв лютак м диал НГер ЕтМл