Старобългарски речник
лютость 
лютость - ж 1. Силен студ, мраз съмотрвъ бо стъство тоѧ ꙁемьѧ. ꙗко стѹдень велка стъ вь н҄е.  годна врѣмене ꙗко ꙁмна. ношть съглꙙдавъ вь н҄еже пае лютость бꙑватъ ... повелѣ вьсѣхъ обнажьше. на ꙗснѣ посрѣдѣ града съмрьꙁъшемъ сꙙ ѹмрѣт С 89.6 облегъ тꙙгост нашꙙ.  лютост въꙁдѹха г бе нашъ С 77.25 2. Прен. Коравосърдечие, жестокост трѡфмъ  еукарꙿпѡнъ. словѫштаꙗ пр лѹтост  пр дръꙁост.  кнꙙꙁемь посълана на крьстꙗнꙑ мѫтъ С 212.14 Изч С Гр τὸ δεινόν πικρία [вар. πικρότης] лѹтость Нвб лютост ОА ВА НГер ЕтМл БТР АР Срв лютина ОА Дюв БТР АР лютеш ’студено време’ диал ДА