Старобългарски речник
лютовѣтрьнь
лютовѣтрьнь
-ꙑ
прил
Ветровит, бурен, студен
вьсѫ бо тварь двгнѫвъ на н҄хъ. въсѫ обрѣте побѣдмѫ доброѭ дѣтѣлѭ мѫжь. ношть лютовѣтрьнѫ. ꙁемьѭ ꙁмнѫ. асъ врѣмен. обнажен тѣлесъ
С
96.25
Изч
С
Гр
δυσήνεμος
Нвб
Ø
