Старобългарски речник

люто^II

люто -лютесе ср Ярост, гняв, злонамереност бѫдѣмь дѣт бе ꙁълоб. нсоже ꙁъла н лютесе на дѹш пшѫште С 341.1 Изч С Гр [τὸ] πανοῦργον Нвб Срв люто ’храна с лют вкус люто ядене’ ср