Старобългарски речник
людьскъ 
людьскъ -ꙑ прил 1. На народа, народен, на хората ютрѹ же бꙑвъшѹ. съвѣтъ сътворшѧ вьс архере  старьц людьсц на са. ѣко ѹбт  М Мт 27.1 З А СК кънѩѕ людъсці събърашѩ сѩ съ бмъ авраамлемъ СП 46.10  въꙁнесѫтоі (!) вь цркві людьсцѣ СП 106.32 ѫже прностъ о себѣ  ѡ людъскхъ невѣждъствхъ Е 29а 17 ѡ ѹдръжань людьсцѣмь СЕ 61а 7 2. Земен, светски, на света мѣаше пръваѣ скн. оправдане слꙋжъбѣ. стое же людъское Е 28б 15 М З А СК Б ЗП Е СП СЕ Гр [τοῦ] λαοῦ κοσμικός людъскъ людскъ Нвб людски ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР РРОДД ДА