Старобългарски речник

люднъ

люднъ -а м Обикновен човек, човек от народа, мирянин аще которꙑ простъ люднъ. вражъдѫ мꙑ. ѹдартъ ка.  окръвавтъ . ꙇ҃ день да покаетꙿс СЕ 103а 24 Изч СЕ Нвб Ø