Старобългарски речник
любьнъ 
любьнъ -ꙑ прил Любим, обичан, желан станѣте добл҄е ѡ братꙗ  мѫжьскꙑ ꙁа ха. на скврьнавааго сего. да вѣьнꙑѧ насладмъ сꙙ славꙑ. да подемъ къ любьнѹѹмѹ пѫт нашемѹ С 63.3 Изч С Гр ἠγαπημένος Нвб любен ОА ВА НТ Дюв НГер Срв любенки прил диал ДА