Старобългарски речник
любьнъ
любьнъ
-ꙑ
прил
Любим, обичан, желан
станѣте добл҄е ѡ братꙗ мѫжьскꙑ ꙁа ха. на скврьнавааго сего. да вѣьнꙑѧ насладмъ сꙙ славꙑ. да подемъ къ любьнѹѹмѹ пѫт нашемѹ
С
63.3
Изч
С
Гр
ἠγαπημένος
Нвб
любен
ОА
ВА
НТ
Дюв
НГер
Срв
любенки
прил
диал
ДА
