Старобългарски речник
любꙑ 
любꙑ -любъве ж 1. Любов в духовен смисъл, обич большѧ сеѩ любьве нктоже (не) матъ. да кто дшѫ своѭ положтъ ꙁа дрѹгꙑ своѩ М Йо 15.13 З А СК бъ люб естъ. жъ прѣбваеⷮъ въ любъв. въ бꙁѣ прѣбваетъ Е 37а 12 съ вѣроѭ ꙇ любовьѭ. ꙇ ѹпъванемь. прѩт вѣьнꙑ жвотъ СЕ 81b 18 въспомнаетъ бо т любьвь родтелю. братрьнѭ любьвь СЕ 88b 3 2. Влечение, страст ꙇꙁбавлѣѩ сѧ отъ сѹетънꙑхъ любьве СЕ 90b 24 отъ тъмꙑ мъдлості ... лꙇ любъві плътъсцѣі не храніті покѹшаѩ сѧ К 2b 31 3. Благосклонност, приятелство обѣштаваѧ цѣсарьскꙑѧ любьве. ꙁастѫпьн старѣшнамъ С 50.8 любꙑ творт [сътворт, дѣꙗт] πορνεύω, μοιχεύω Развратнича, блудствам, прелюбодействам творѧ любꙑ въ свое тѣло съгрѣшаетъ Е 2б 17  любꙑ створішѩ въ нананіхъ своіхъ СП 105.39 вьсѣкъ же вьꙁьртъ на женѫ съ похотѭ. юже любꙑ сътвор съ неѭ въ срдц своемь М Мт 5.28 З потрѣбілъ есі вьсего любꙑ дѣѭѭшта отъ тебе СП 72.27 съ любъвьѭ φιλοπόνως Усърдно, старателно съ любьвѭ цвѣтъ объмавъше С 335.6—7 любꙑ ѧстьнаꙗ μερικὴ φιλία Пристрастие да отъстѫптъ отъ васъ ... хѹлене. клевета. прѣꙁоръство. дръꙁновене. любꙑ ѧстьнаа СЕ 91b 17 на любъвь прт εἰς πόϑον ἔρχομαι Изпитам копнеж, желание то слꙑшавш васлна на множашѫ любьвь прде. ꙗкоже вдѣт свома ома старца С 299.9 М З А СК ЗП Е СП СЕ К С Р Г Гр ἀγάπη πόϑος φιλία ἔρως στοργή φιλοστοργία συμπάϑεια προσπάϑεια διάϑεσις πίστις τὸ ἀγαπᾶν любьвь любовь Нвб Срв люб[ов] ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА люба ’любов’ диал НТ любъв ’любов обич’ ж НГер