Старобългарски речник
любослꙑшань
любослꙑшань
-ꙗ
ср
Желание за слушане, внимателно слушане, любознателност
въ стнѫ тѫжѫ ѹжастѭ сꙑ одръжмꙿ. како насꙑштѫ жꙙждѫ вашего любослꙑшанꙗ
С
424.17—18
Изч
С
Калка от
гр
φιληκοΐα
любослꙑшан
Нвб
любослушанье
остар
книж
ВА