Старобългарски речник

любопьрвъ

любопьрвъ -ꙑ прил Свадлив, който обича споровете, свадите, кавгите нъ обае ꙁълъ любопьрва бꙑватъ  бе стѹда С 443.16 Изч С Калка от гр φιλόνεικος Нвб Ø