Старобългарски речник
любоплакат 
любоплакат -любоплаѫ -любоплаеш несв Обичам да плача, да скърбя просльꙁ їс. а не въсплака. же бо непросльꙁт отънѫдь акꙑ жестость.  неловѣколюб отъмештꙙ. а же любоплакат. то акꙑ слабо  не мѫжьствьно справьꙗѧ С 316.12 Изч С Гр τὸ φιλοπενϑές Нвб Ø