Старобългарски речник
любоплакат
любоплакат
-любоплаѫ
-любоплаеш
несв
Обичам да плача, да скърбя
просльꙁ їс. а не въсплака. же бо непросльꙁт отънѫдь акꙑ жестость. неловѣколюб отъмештꙙ. а же любоплакат. то акꙑ слабо не мѫжьствьно справьꙗѧ
С
316.12
Изч
С
Гр
τὸ φιλοπενϑές
Нвб
Ø
