Старобългарски речник
любонщь 
любонщь - прил Който обича бедните любоншт же  по стнѣ рабъ хрстосовъ. прꙁъвавъ слѹгѫ свого глагола мѹ С 120.2—3 Изч С Калка от гр φιλόπτωχος любоншть Нвб Ø