Старобългарски речник
любодѣꙗньнъ
любодѣꙗньнъ
-ꙑ
прил
слово любодѣꙗньно
λόγος πορνείας
Причина, свързана с някакво прелюбодеяние
же аще отъпѹсттъ женѭ своѭ раꙁъвѣ словесе любодѣаннаго. твортъ ѭ прѣлюбꙑ творт
ЗI
Мт 19.9
Срв.
К2b 10
Изч
З
К
Нвб
Срв
любодеен, [пре]любодеен
ОА