Старобългарски речник
любодѣца 
любодѣца -ѧ ж Блудница, развратница егда же снъ тво сь. ꙇꙁѣдꙑ твое мѣне съ любодѣцам прде. ꙁакла емѹ телецъ птомꙑ М Лк 15.30 З А СК глѭ вамъ. ѣко мꙑтаре  любодѣцѧ варѣѭтъ вꙑ. въ црств бж М Мт 21.31 ЗI мꙑтаре же  любодѣцѧ ѩсѧ емѹ вѣрѫ М Мт 21.32 ЗI тѣмъ ѹбо ꙋд хв. сътворѫ ѹд любодѣц ... да не бѫдетъ. л не вѣсте ѣко прлѣплѣѧ сѧ любодѣ(ц). едно тѣло естъ Е 2б 8, 10 гі ... съхране аплꙑ своѩ отъ блѫда ...  отъ вьꙁьрѣнѣ на нѧ оесъ любодѣць СЕ 37а 12—13  ꙗкоже ловѣкъ тако жвѣаше. ꙗдѣꙿше хлѣбъ.  жꙙдааше. хождааше ногама.  трѹждааше сꙙ ... съ мꙑтар вьꙁлежааше.  сь любодѣцам жвѣаше С 474.2 о женѣ любодѣц С 350 [приписка] Изч М З А СК Е СЕ С Гр πόρνη любодѣꙇца любодеца Нвб Срв. ; любодейка ЕтМл. [пре]любодейка ОА