Старобългарски речник
любодѣство 
любодѣство -а ср Прелюбодейство, прелюбодеяние аште бо бꙑ не бꙑло покаꙗньꙗ. како даудъ ... въ ровъ любодѣства  ѹбоства въпадъ. словесемъ покаань обаввъ. проштен толцѣмъ грѣхомъ прѧ С 526.21 како даудъ въ ѹбство  любодѣство въпадъ. въ ꙁьлѣ прѣбꙑвааше несповѣдꙑ сꙙ С 359.17 Изч С Гр μοιχεία Нвб любодейство ЕтМл Срв [пре]любодейство ОА