Старобългарски речник
любодѣII 
любодѣ прил Прелюбодейски, неверен, развратен, блуден родъ лѫкавъ  любодѣ ꙁнаменѣ щетъ М Мт 12.39 З Изч М З Гр μοιχαλίς Вж. при любодѣI Нвб