Старобългарски речник
любовꙑкат
любовꙑкат
-любовꙑѫ
-любовꙑеш
несв
сег
деят
прил
любовꙑѧ
м
φιλομαϑής
Който проявява любопитство; любопитен, любознателен
прнес с рѫкѫ многопрьвѫѫ любовꙑѫштѫ вьлож вь ребро мо
С
503.25—26
Изч
С
Нвб
Ø