Старобългарски речник
любоI
любо
съюз
част
I.
съюз
Свързва съчинени разделителни изречения
любо ... любо
κἄν ... κἄν ...
Или ... или, дали ... или, било ... или
блажен раб т ѩже гъ пршедъ обрѧштетъ бьдѧштѧ. амнь глѭ вамъ. ѣко прѣпоѣшетъ сѧ посадтъ ѩ. мнѫвъ послѹжтъ мъ. любо въ въторѫѭ. любо въ третѫ стражѫ прдетъ. обрѧщетъ тако: блажен сѫтъ раб т
М
Лк 12.38
З
А
СК
анѳупатъ рее. не прѣльшта себе кодрате. о вьсѣкомъ бо крьстіꙗнѣ. каꙁнь цѣсарьска лежть. любо ѹбогъ стъ любо богатъ. любо сановтъ любо смрадъ. то н того поштꙙдтъ сѫдъ
С
101.22—23
любо ... любо л, любо ... л
ἤ ... ἤ, ἢ γάρ ... ἤ
Или ... или
да любо блажен дѣтьско прмете акꙑ лѣпо. любо л съ благоьстмъ дѣт намъ дадте
С
326.3, 4—5
нкотоже бо рабъ не можетъ дьвѣма гдінома работаті. любо едіного въꙁненавідіт. а дрѹгааго въꙁлюбітъ. л едіного дръжіт сѧ. а о дрѹѕѣамъ не брѣщ вььнетъ
А
Мт 6.24
Срв.Лк
16.13А
любо л
ἤ [вар. δὲ καί]
Или
повелѣлъ же стъ жрьт крьстꙗномъ. любо л ѹмрат не жьрѫштемь
С
106.22
ѹбо сꙙ вельства богъ... любо л поклон сꙙ сльньцѹ свьтꙙштѹѹмѹ сꙙ по вьсе вьсел҄енѣ
С
115.11
любо не
Или не
вꙿсего еже аꙁъ помьнѭ. любо не помьнѭ. ѣже аꙁъ съвѣдꙑ съгрѣшхъ. любо не съвѣдꙑ. нѫждеѭ любо не нѫждеѭ
СЕ
72а 11—12, 13, 14
II.
част
кꙑ любо, къто любо
οἷος δέποτε, τὶς
Който и да е; всеки, който; който щеш
не тꙿѭ отъ плода нъ отъ лствꙗ. отъ кого любо сѣмене кѫѭ любо внѫ да ѹкрадетъ
С
42.19
талант бо сьде сѫтъ. когождо сла. л въ ꙁастѫпан. л въ мѣн. л въ ѹен. л въ ко любо потрѣбѣ. тако жде
С
378.22—23
ꙁде блаженꙑ ꙁ домѹ оца свого. по остат мѹ слѹ не обратвъ сꙙ вьспꙙть. л мѣн сво желаѧ. ѹстрот по комѹ лѹбо обраꙁѹ
С
547.3—4
реетъ кто любо тънъа вдꙙ. абь томѹ ꙁвѣштанѹ бꙑт
С
546.4
какъ любо
οἷος
Който и да е, какъвто и да е; някакъв, някой
лѣсъ ꙙстъ вь н҄е. трьн ꙁѣло люто кѫпн. въ н҄еже мѣсто аште въпадетъ какъ любо скотъ. то к томѹ жво не ꙁлѣꙁетъ
С
193.16
любо
εἰ
Макар и
любо ꙁъло хотꙙштꙙ сътворт. хвалѫ прност славꙙштꙙѧ. поштꙙдтъ владꙑцѣ
С
337.20
ꙗко аште с паꙁѹхꙑ стрꙙсеш любо днъ съвалъмъ
С
264.3
Изч
М
З
А
СК
СЕ
С
лѹбо
Нвб
любо, либо
остар
диал
ВА
ДА