Старобългарски речник
любл҄енкъ
любл҄енкъ
-а
м
Почитател
любьнц же свꙙтꙑхъ. въꙁьмъше мошт хъ положшꙙ. на свꙙтѣѣмь мѣстѣ
С
219.15
аурлꙗнъ же рее. насꙑтшꙙ л сꙙ любьнц тво добротꙑ твоѧ
С
5.1
Изч
С
Гр
ἐραστής
любьнкъ
Нвб
Срв
люб[е], либ[е], люб[овник]
ОА
НГер
ЕтМл
БТР
АР
РБЕ