Старобългарски речник
любмъ 
любмъ -ꙑ прил Любим, обичан да прдѫтъ любм. мв. мѫенка С 55.26 лко сѫтъ вон подъ цремъ. н сѫтъ акꙑ вь. н храбьр. н мѫдр н красьн. н тако любм мноѭ С 71.13 бъ бо въ ловѣцѣхъ любм стъ С 570.28 вѣсте л браⷮ҇ѣ. любмаа Р II 2.28 любмъ богомь ϑεοφιλής Обичан от бога род сꙙ ѹбо ꙗкоже тъ м съповѣда. въ ҃ дьнь енуара мѣсꙙца. въ етвръто лѣто марк҄анꙗ цѣсарьства богомъ любмаго С 279.3—4 любмъ бꙑт [цѣмь] τιμάομαι ὑπό τινος Обичан съм от някого тѣхъ рад ꙁлха любімъ стъ богомъ С 219.28—29 С Р Гр ποϑούμενος ἀγαπητός ἠγαπημένος любімъ Нвб любим ОА АК РБЕ Срв Любима ж ЛИ Любимка ж ЛИ СтИл,РЛФИ