Старобългарски речник
любвъ 
любвъ -ꙑ прил любвъ праꙁдьнкомъ φιλέορτος Който обича празниците сце  свꙙтꙑхъ еуагг҄ел ѹдеса. дрѹгъ отъ дрѹга направьꙗѭтъ. праꙁдьнкомь. любвѫѭ црькꙿве хрстосовѫ веселꙙтъ С 318.20—21 любвъ ьстемъ φιλότιμος Щедър, великодушен то протвѫ томѹ мъꙁдамъ вьꙁдател҄ь. любвꙑ ьстемь добро дѣѭштмъ хс С 427.11 любвъ бꙑт пьрꙗмъ φιλοπραγμονέω Проявявам склонност към разпри; свадлив съм т любв сѫтъ пьрѣмь С 338.2—3 Изч С Нвб любив остар ВА Срв [родо]любив