Старобългарски речник
любвъ
любвъ
-ꙑ
прил
любвъ праꙁдьнкомъ
φιλέορτος
Който обича празниците
сце свꙙтꙑхъ еуагг҄ел ѹдеса. дрѹгъ отъ дрѹга направьꙗѭтъ. праꙁдьнкомь. любвѫѭ црькꙿве хрстосовѫ веселꙙтъ
С
318.20—21
любвъ ьстемъ
φιλότιμος
Щедър, великодушен
то протвѫ томѹ мъꙁдамъ вьꙁдател҄ь. любвꙑ ьстемь добро дѣѭштмъ хс
С
427.11
любвъ бꙑт пьрꙗмъ
φιλοπραγμονέω
Проявявам склонност към разпри; свадлив съм
т любв сѫтъ пьрѣмь
С
338.2—3
Изч
С
Нвб
любив
остар
ВА
Срв
[родо]любив