Старобългарски речник
лѣьба 
лѣьба -ꙑ ж Лекуване, излекуване, изцеление, лечение ьстьнъ ав сꙙ  ѹгодьнъ боу. ꙗкоже мѹ  даръ на бѣсꙑ полѹт.  многꙑ нꙑ лѣьбꙑ. хса нашего творт їменемь С 514.13   врѣдꙿ рѫкꙑ лѣвꙑѧ прѣтръпѣвъшѹ. на попрань пославшааго тѫ дꙗвола. въ распал҄ень въпаст  страхъ бж ꙁабꙑт.  толкꙑ даръ данꙑ мѹ лѣьбъ С 521.14 Изч С Гр ἴασις ἴαμα Нвб лечба остар ВА Срв лечбине ДА