Старобългарски речник
лѣть 
лѣть - ж лѣть [лѣтьѭ] стъ [комѹ] ἔξεστιν Позволено е, възможно е на някого въсе м лѣтъ естъ. нѫ не аꙁъ обладанъ бѫдѫ. отъ кого Е 2а 17 въсѣ м лѣтъ сѫтъ (нѫ) не въсѣ на полъꙃѫ Е 2а 15 не лѣть т стъ ѹже въꙁлюбьне. беꙁъ ѹдръжаньꙗ жт С 496.28 ꙇл нѣстъ м лѣть сътворт въ свохъ м еже хоштѫ М Мт 20.15 ЗI А цѣ  кол ѹбо ѹкрал бꙑшꙙ въ сѫботѫ  како. не бо бѣаше лѣтѭ прстѫпт С 441.14 Изч М З А Е С Нвб лет [ми е] диал ДА