Старобългарски речник
лѣто 
лѣто -а ср 1. Лято [един от четирите годишни сезона] тꙑ сътворі вьсѩ прѣдѣлꙑ ꙁемⷧі. лѣто і веснѫ тꙑ соꙁъда СП 73.17 2. Година тъ бѣ съ ѣко тремъ десѧтемъ лѣтъ нанаѩ. снъ сꙑ ѣко мьнмъ бѣ. ꙇосфовъ М Лк 3.23 З мъногꙑ въдовцѧ бѣшѧ. вь дьн лнꙑ въ іл. егда ꙁаклепе сѧ небо. тр лѣта  шесть мсцъ М Лк 4.25А, СК вь лѣтѣхъ лк҄нꙗ цра. бѣаше гон҄ен велко на крьстꙗнꙑ С 68.24 напса (же сѧ въ) лѣто отъ сътво(ренꙗ мро)у ѕ҃ ф҃ л҃ нъд(кта ѕ҃) СН Време. могѫщомѹ же ѹкрѣпт в ... по ѡкръвеню тан. лѣт вѣн. ѹмлъанѣ ꙗвлъш сѧ ... слава въ вѣкꙑ амнъ Е 4б 7 ꙇ вꙿсѣкомѹ сѫщьствѹ. съдѣтель ... ꙇ прставленью лѣтѹ слънѹмѹ. жвꙑмъ СЕ 64а 15 ново[] лѣто νέον ἔτος Нова година наѧтоⷦ҇ ндктѹ  ноⷡ лѣⷮ҇ А 112d 15 кг ново лѣто.  ꙁаѧте ѡаⷩ҇. крсттелѣ Е 35б 16 вѣньць лѣтѹ στέφανος τοῦ ἐνιαυτοῦ Завършеният кръг на годишните времена; цялата година благсіші вѣньць лѣтѹ СП 64.12 лѣто господьн҄е прѩтьно [прѩто] ἐνιαυτὸς κυρίου δεκτός В Стария завет — 50–ата година, в която според Левит [25.8—54] ще се възстановят правата и свободата на израилтяните; щастлива година дхъ гнь на мьнⷺ҇. егоже раді помаꙁа мѧ... проповѣдат лѣто гне прѩтьно А Лк 4.19 СК.Срв. М Лк 4.19 на вьсѣ лѣта κατὰ καιρόν От време на време анћл бо гнь на вьсѣ лѣта съхождааше въ кѫпѣль. ꙇ въꙁмѫштааше водѫ М Йо 5.4 З по вьсѣ лѣта κατ᾿ ἔτος Всяка година ꙇ хождаашете родтелѣ его по вьсѣ лѣта въ мъ. въ праꙁдьнкъ пасхꙑ М Лк 2.41 З А СК отъ дъвою лѣтѹ  нже ἀπὸ διετοῦς καὶ κατωτέρω От две годишна възраст надолу тогда родъ... ꙁб всѧ отрокъ сѫщѧѩ въ вѳлеем.  въ всѣхъ прѣдѣлѣхъ еѩ. ѡтъ двою лѣтѹ  нже А Мт 2.16 СК Б М З А СК Б У Е СП СЕ К С В ВН Д КН МН П11 Пр СН Гр ϑέρος ἔτος χρόνος καιρός ἐνιαυτός ἐνιαυσιαία περίοδος Нвб лято, лето ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР РБЕ ДА