Старобългарски речник
лѣто
лѣто
-а
ср
1. Лято [един от четирите годишни сезона]
тꙑ сътворі вьсѩ прѣдѣлꙑ ꙁемⷧі. лѣто і веснѫ тꙑ соꙁъда
СП
73.17
2. Година
тъ бѣ съ ѣко тремъ десѧтемъ лѣтъ нанаѩ. снъ сꙑ ѣко мьнмъ бѣ. ꙇосфовъ
М
Лк 3.23
З
мъногꙑ въдовцѧ бѣшѧ. вь дьн лнꙑ въ іл. егда ꙁаклепе сѧ небо. тр лѣта шесть мсцъ
М
Лк 4.25А,
СК
вь лѣтѣхъ лк҄нꙗ цра. бѣаше гон҄ен велко на крьстꙗнꙑ
С
68.24
напса (же сѧ въ) лѣто отъ сътво(ренꙗ мро)у ѕ҃ ф҃ л҃ нъд(кта ѕ҃)
СН
Време.
могѫщомѹ же ѹкрѣпт в ... по ѡкръвеню тан. лѣт вѣн. ѹмлъанѣ ꙗвлъш сѧ ... слава въ вѣкꙑ амнъ
Е
4б 7
ꙇ вꙿсѣкомѹ сѫщьствѹ. съдѣтель ... ꙇ прставленью лѣтѹ слънѹмѹ. жвꙑмъ
СЕ
64а 15
ново[] лѣто
νέον ἔτος
Нова година
наѧтоⷦ҇ ндктѹ ноⷡ лѣⷮ҇
А
112d 15
кг ново лѣто. ꙁаѧте ѡаⷩ҇. крсттелѣ
Е
35б 16
вѣньць лѣтѹ
στέφανος τοῦ ἐνιαυτοῦ
Завършеният кръг на годишните времена; цялата година
благсіші вѣньць лѣтѹ
СП
64.12
лѣто господьн҄е прѩтьно [прѩто]
ἐνιαυτὸς κυρίου δεκτός
В Стария завет — 50–ата година, в която според Левит [25.8—54] ще се възстановят правата и свободата на израилтяните; щастлива година
дхъ гнь на мьнⷺ҇. егоже раді помаꙁа мѧ... проповѣдат лѣто гне прѩтьно
А
Лк 4.19
СК.Срв.
М Лк 4.19
на вьсѣ лѣта
κατὰ καιρόν
От време на време
анћл бо гнь на вьсѣ лѣта съхождааше въ кѫпѣль. ꙇ въꙁмѫштааше водѫ
М
Йо 5.4
З
по вьсѣ лѣта
κατ᾿ ἔτος
Всяка година
ꙇ хождаашете родтелѣ его по вьсѣ лѣта въ мъ. въ праꙁдьнкъ пасхꙑ
М
Лк 2.41
З
А
СК
отъ дъвою лѣтѹ нже
ἀπὸ διετοῦς καὶ κατωτέρω
От две годишна възраст надолу
тогда родъ... ꙁб всѧ отрокъ сѫщѧѩ въ вѳлеем. въ всѣхъ прѣдѣлѣхъ еѩ. ѡтъ двою лѣтѹ нже
А
Мт 2.16
СК
Б
М
З
А
СК
Б
У
Е
СП
СЕ
К
С
В
ВН
Д
КН
МН
П11
Пр
СН
Гр
ϑέρος
ἔτος
χρόνος
καιρός
ἐνιαυτός
ἐνιαυσιαία περίοδος
Нвб
лято, лето
ОА
ВА
АК
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
РБЕ
ДА