Старобългарски речник
лѣствца
лѣствца
-ѧ
ж
Стълба
ѡ ѹме правꙑѧ вѣрꙑ спльн҄енъ. ѡ лѣствце небесе доходꙙшт
С
63.28
беꙁ блаꙁнꙑ намъ на небеса пѫтьшъств ѹготов. лѣствцѫ намъ. вѣрѫ отъ ꙁемьѧ на небо поставвъ
С
353.12—13
Изч
С
Гр
κλῖμαξ
Нвб
лествица
диал
ОА
ВА
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА
